Хапеш ли раната, душата плюе солта на живота.
Понякога гнойна, понякога прозрачно чиста.
Заболях. И да, в гърдите ми пораснаха зъби.
Липсата на милост доведе до липсата на милост.
И ако някога ме видите по гръб, да си знаете,
че просто съм се облегнал на земята,
останалото камъкът ще го реши.
Днес обаче умът прегриза решетката
и мечтите ми станаха припеви.
Ще мине време,
ще има още за какво да се пише. За любовта например.
Мечтая един ден да ѝ целуна корема на тази любов.
Но засега хвърлям ябълката в нейната градина.
Въпрос на оцеляване е.
Един ден всеки ще получи своето парче земя.
Един ще построи дом за душата си,
друг ще изкопае гроба си в него.
Всеки ще има своите три дни.
Дотогава помни, неразумний юроде,
да го преживееш не значи да го забравиш.
Накрая оцелява този, който е обречен да разкаже.
Маламир Николов в „Кръстопът” и в DICTUM.
Чуйте разговора на Силвия Чолева с Маламир Николов за „Въпрос на оцеляване“.
