Летните дрехи са ни големи,
косите – сухи от слънце.
Защо ходиш боса, пита баща ми.
Търся корените си, отговарям.
Той си бодва маслинка.
Майка отронва небето на облаци,
в бръчките ѝ залезът се строшава.
Котката идва с опашка от мълнии.
Свива салфетките във форма на ангели,
сяда на масата и ни намига.
Станислава Станоева в „Кръстопът“.
Станислава Станоева в DICTUM.
