Винаги е интересно да се види каква промяна претърпяват стила на писане и изказа на даден автор, когато след дългогодишен опит в журналистиката, избере да се занимава с художествена проза. Защото колкото и двете да се нуждаят от любопитство и вглеждане, толкова са и различни начините, по които се изгражда текста, така че да е убедителен. Често един такъв преход е рискован. Добрият журналист невинаги може да бъде и добър писател. Защото са нужни друг поглед и друга чувствителност. В този ред на мисли първата книга с разкази на журналистката Емилия Милчева “Ела и ме спаси” заслужава внимание. Заслужава го, защото е пример за добра художествена проза. Емилия Милчева си служи със своя журналистически опит само за да привнесе повече цвят, дълбочина, и да се пази от прекалена сантименталност, когато засяга наистина важни и сериозни теми. Но текстовете в никакъв случай не звучат като хладна хроника. Намерен е един внимателен баланс между документирането на болезнеността на всекидневния живот и човеколюбивото разбиране към героите, каквото само един писател може да даде.
“Ела и ме спаси” е ценна книга, защото представя палитра от различни малки хора, със своите болки и радости, които много точно илюстрират социалната и политическата реалност на страната ни. Незабележими поотделно, такива, които можем да подминем, заедно показват събирателния образ на всичко онова, което не работи в обществото, в политиката, дори в света като цяло.
Героите на Емилия Милчева са онези хора, които срещаме всеки ден – разминаваме се с тях по улицата, с нищо не ни се струват отличими и специални, и те всъщност не са. Не са изключителни или запомнящи се. Но са едни от най-пълнокръвните и живите. Не приличат на художествена измислица, а са вдъхновени от самия живот, какъвто е – както с всичко грозно, така и с всичко хубаво. Затова и всяка една тема боли. С типичната за един журналист социална ангажираност, авторката се занимава с всички онези теми, за които ежедневно четем и изразяваме недоволството си. Дали ще става дума за безработицата, или за имигрантите, за разбити семейства или за корупция, тук няма неудобни теми, няма и изключени герои. Защото в страниците на тези разкази можем да открием и онези, които нормалността и системата отритват – лудите, хората с увреждания, самотните или пияните. Те не са противопоставени на модерния забързан градски човек, а напротив – живеят в същия свят като него, просто сега имат глас, защото някой не си затваря очите за тяхното съществуване.
На пръв поглед изглежда, че изказът на тази книга е може би една идея по-остър и ежедневен. Без красива образност и богати сравнения. И въпреки че такъв език рядко отива на художествена литература, то тук той е съвсем подходящ. Защото, имайки предвид темите, тежки и наболели, рискът да се изпадне в сантименталност, е голям.
В сборника с разкази се преплитат равни дози безнадеждност и вяра в едно по-добро утре. Суровост и грижа, негодувание и опит за разбиране. “Ела и ме спаси” в крайна сметка е едно много правдиво огледало на случващото се около нас и в нас – без да изкривява показва всичко такова, каквото е. Защото за да промениш, за да спасиш – трябва да погледнеш живота честно, право в очите.
Ренета Бакалова
