Навярно няма чисти и във словото,
така успокоявам ранното израстване,
достигнало кристално прояваване
в един сезон напълно според нормите.
Приглаждам и подреждам мислите,
които застояват, замъгляват погледа
и правят лесно време в паметта си.
Така изглежда някак си прозрачно
нестигнатото дъно на душата ми;
пред погледа ми се сплъстява малко призрачно
жена пред раждане, или пък мъж след зазоряване.
Очакваме в метафори живота си,
това, което казваме и пишем,
е всъщност личен предговор към мислите,
пред които сме с петна в душите.



  Лора Динкова е родена през 1988 г. в София. Завършва специалност „Българска филология“ и магистратура „Литература и кино“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор е на поетичната книга „Отключено безвремие“, която през 2012 г. печели награда в конкурса за дебютна литература „Южна пролет“, провеждан в Хасково. През 2013 г. става носител на приза най-добър млад славянски поет в Международния славянски поетичен конкурс, организиран в Харков, Украйна. През 2014 г. излиза втората ѝ стихосбирка – „Осиновени думи“, а през 2018 г. – третата ѝ поетична книга „Диагноза тишина“. Носителка е на специалната награда за поезия от Националния литературен конкурс „Яна Язова“ през 2019 г., а през февруари 2021г. и на наградата от националния конкурс за поезия „Теодор Траянов“.
  Нейни стихотворения са превеждани на италиански, френски, полски и руски език. Публикува статии, рецензии и литературна критика в българския културен печат и в електронни сайтове.
  Учител по български език и литература.
   „Граници на човешкото в българската поезия от 20-те до 60-те години на XX век” е темата на защитената от нея докторска дисертация към катедрата „Българска литература“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.