Мария Гюрова: Una lunga storia d’amore

Публикувано от на юли 10, 2009 в 4:57 pm.

една ароматна индийска пръчица
донесена от магазин за сувенири
в мразовит ден с минусови температури

едно топло шалче без ресни в гладка
плетка едно налице едно наопаки
от артритните ръце на майка ми

една тишина следобед в която нашия
домашен дух похърква разпищолено
върху вълнения килим в нишата

една удобна пазарска кошница
препълнена с книги и истории
а и инсталационни копютърни дискове

едни малки саксии с цветя като
спуснати корабни платна в безветрие
което унася понякога малко опасно

една ленена покривка с червена
капка вино в левия ъгъл откъм теб
и портокалови кори още пресни

една овца и пиле върху бивш шкаф
за обувки в който подреждаме нашите
чаши със собствен характер и звук

една отчетливост на секундите
отронващи се неотклонно от дървения
часовник като от живо плодно дърво

една покана за събитие с фотография
на Фрида Кало и Диего Ривера
на огледалото с бяла дървена рамка

един спомен за летни череши маслини
и джоджен породен от съответни
етикети в кухненския бокс на рафта

една мечта ако таванът ни имаше
оберлихт и ние можехме да сме
художници от началото на 20 век

едно обобщение че за някои неща
изглежда е твърде късно а други
съвсем не зависят от нас уви

един рефрен на камбаната откъм
близката църква в градината
където сега никне нова трева


  Мария Гюрова за себе си: „Раждам се през 1968 г. с едната ръка напред. След кротко детство идват пет години на обучение в прословутата по онова време със здраво учене 114 английска езикова гимназия, после още пет в СУ „Климент Охридски”, където се дипломирам като бакалавър по българска филология и втора специалност английска филология. Междувременно се навъртам около списание „Ах, Мария” и няколко издателства, допринасям колкото мога към Кабинета на младия писател с всевъзможни усилия и участия, най-значителни от които са летните сесии на Равда и заслужено се превръщат в христоматия и легенда.
  Първата ми работа е в издателство „Критика и хуманизъм”.
 Издават ми три книги: „Номинации” – 1995 г., „Разпознаване” – 2001 г., „Нищо не е различно. Нищо не е същото.“ (2005 г., „Стигмати“). Продължавам да пиша.“.

11 коментара за “Мария Гюрова: Una lunga storia d’amore”