Беше право времето да бърза
да се установи там, където прецени,
и да има своите ритуали и враждебни намерения.
Сега разбирам закъсненията и бръщолевенето му,
и бързането да успее
с ината си да постави няколко думи в единия край на детството
и много други – в ъгъла на тази дрезгава улица,
която толкова прилича на живота, пълен с изненади и мълчания.
Така че прости ми за тези часове,
в които те зова в нощите на недоволства и поличби,
че трупам в едно и също чекмедже руини и ежедневия,
между умората на дните и упоритата музика на тишината.
Беше право времето да следва своя ритъм,
и животът да бърза
да остане тук
с цялата нетърпеливост на момента.
Затова прости ми за тази припряност,
за това, че не знам граматиката и думите на един забравен език,
за това, че съм изгубил тетрадки, ключове
и старата песен на точни компаси и пепел,
сякаш в бързината на времето,
всеки ден, без значение кога,
мечтите ще бъдат изгубени.
Превод от испански: Александра Евтимова.
Федерико Диас Гранадос в „Кръстопът“.
Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria), чийто резултат е и двуезичната антологиа „Мостът“ (малка антология за колумбийска и българска поезия), Арс/Scribens, 2021 г.)
