Не познавам наемателите на живота ми.
Не знам кога заминават, кога влизат,
кога и къде си почиват нещастията им.
Жените излизат от това тяло, затръшвайки врати,
недоволни от тъгата ми –
в някои сезони се оплакваха от влага,
студ, от някаква странна плесен в шкафа.
Наемателите на живота ми винаги напускат, без да плащат,
и градината отново опустява
в този крайпътен хотел, където винаги е нощ.
Превод от испански: Александра Евтимова.
Федерико Диас Гранадос в „Кръстопът“.
Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria), чийто резултат е и двуезичната антологиа „Мостът“ (малка антология за колумбийска и българска поезия), Арс/Scribens, 2021 г.)
