Бей Дао: Токов удар

Публикувано от на юли 11, 2009 в 10:16 pm.

веднъж се ръкувах с един невидим човек
стиснахме ръце, силен вик на болка
и ръката ми бе обгорена
остана белегът от изгорено
когато се ръкувах с другите хора
стискахме ръце, силен вик на болка
и ръцете им бяха обгорени
оставаха белезите от изгорено
вече не смеех да се ръкувам с другите
постоянно си криех ръцете зад гърба
и когато се помолих
на небесата, притиснах длани за молитва
силен вик на болка
и дълбоко в душата ми
остана белегът от изгорено

Превод: Веселин Карастойчев

      Публикува се с любезното съдействие на Издателство „Стигмати“ по „Малък лексикон на новата китайска поезия“.

      Бей Дао (Северен остров) – псевдоним на Джао Джънкай, роден 1949 г. След края на „културната революция“ заедно със съмишленици основава изданието за нова литература „Днес“. Обявен за главен представител на „поезията на забулената луна – мънлуншъ“, нехомогенно движение, включващо творци с разнопосочни модернистични поетики. През 1989 г. напуска Китай. Издал е стихосбирките „записки от града на слънцето“ (1979), „Избрано“ (1986), „Стари снегове“ (1991), „Пейзажи над нулата“ (1996) и др. Понастоящем преподава в Станфордския и Калифорнийския университет. Носител на почетната награда за поезия „Арагана“ от международния поетически фестивал в Казабланка, почетен член на Американската академия за изкуство и литература. Неколкократно е предлаган за Нобелова награда за литература.

2 коментара за “Бей Дао: Токов удар”