Господи,
сега сме крехки …
годините на поражението (макар забравени)
все още са тук. Затова днес едно стихотворение е мехлем.
Господи на оздравелите,
вече не можем да отправяме молебствия –
заклинания за прогонване на врагове и чуми –
може би остава ни една Поема, която да послужи за диалог,
да разпръсне множеството страхове, люлеещи се на стари
молитви.
Господи,
както твоите рани,
така и нашите, са отпечатък от вяра насред потока от молби.
Ние също паднахме и се издигнахме,
за да прогоним крилатата мъка,
свила гнездо в очите ни.
Господи на нецелите,
нека мъдростта ти изкупи твоите мъже и жени,
наследници на страх,
така че крехкостта ни да изчезне,
да се върнат нашият глас и нашите мечти,
и нашите къщи Блажени.
Така да бъде.
Превод от испански: Александра Евтимова.
Хуан Карлос Асеведо Рамос в „Кръстопът“.
Публикацията допълва и рубриката „Мостът“, резултат от проекта на Александра Евтимова „Мост между Колумбия и България“ (Puente entre Colombia y Bulgaria), чийто резултат е и двуезичната антологиа „Мостът“ (малка антология за колумбийска и българска поезия), Арс/Scribens, 2021 г.)
