немислимото се превръща във делник
дните имат нов ход – озъбени колела на адска машина
думите се блъскат в устите, котките подивяват в полето
ще расте само тревата, ще зеленее, милостиво ще скрива
телата струпани в хор, очите обрасли в коприва
съседът, на който до вчера си кимвал за поздрав
когато се връщал от вестникарската будка
навлечен в протъркан кожух ей там сега се подува
и ще расте само тревата, ще зеленее, милостиво ще скрива
телата струпани в хор, очите обрасли в коприва
как исках, ах как исках да знаеш
че война никога повече
няма да има
но всъщност няма ни нас
ще расте само тревата, ще зеленее, милостиво ще скрива
телата струпани в хор, очите обрасли в коприва
Иван С. Вълев в „Кръстопът“.
Иван С. Вълев в DICTUM.
Стихотворението е и част от инициативата „Поезия против войната“.
април 17th, 2022 at 17:42
[…] (1) Иван С. Вълев: Никога повече; […]