има небе над мен
под фъстъчените си черупки
в сочен ужас сочим
анахроничните караули
на чуждо безумие
сноват неспираеми
натруфени локвени ботуши
нулево
съвпадение
на карнавали
и смисли
съвременна тишина
изувам реалност след реалност
заричам се
да не приемам повече от
вече изстреляното
има небе над мен