светът трупа
студено отчаяние и невинност,
невинност, която не може да опази
светът трупа
студено отчаяние и невинност,
невинност, която не може да опази
– разсипани бонбони –
някой буди детето в съня му да бягат,
празнуват рождения му ден в непозната страна,
всички говорят на друг език,
а баща му ще умре утре –
животът и войната не са сън,
хората напускат родното си място
и любимите си като захвърлени станиолови опаковки
днес един багер отсреща
прекопава смъртта на земята
и желанията за нов дом или бомбо-убежище
за новодомците или за нашествениците –
светът никога повече няма да е невинен.
Яна Монева в „Кръстопът“ и в DICTUM.
Поръчайте си книгата на Яна Монева – „Пристанища и стаи (за напускане)“.
Стихотворението е и част от инициативата „Поезия против войната“.
