поглед нагоре
поглед надолу
през илюминатора
очертанията на безплътните ангели не се различават
слънцето може да обърка всеки,
да го принуди да затвори очи
душата се пълни
душата се изпразва
кога ли авиаторът ще реши,
че не е необходимо да се тревожи,
че вече не трябва да се доказва
в сянката на самолета
житата зреят
гори храст, пълен с врабчета
Валери Валериев в „Кръстопът”.
Стихотворението е включено в книгата „Засечка“ (Versus, 2020 г.), която може да поръчате тук.
