Подрязва короната на дървото,
заобля храстите, изравнява тревите.
Мирише на зелено, на невидима смърт:
рояк листа, пречупени клони,
пръски хлорофил във въздуха;
градината става все по-оформена,
ножицата проблясва –
лястовица с метални криле.
Декоративните рози престават да са метафори,
алеите престават да са пътеки,
градината престава да е поляна,
паркът престава да е градина
и градинарят не е точно градинар,
казват, бил специалист по ландшафтно проектиране,
а също инженер по парково строителство –
прошепна ми го глухарчето с яркожълтата
рошава глава,
безразсъдно поникнало край ръба на бордюра.
Керана Ангелова в „Кръстопът“.
Керана Ангелова в DICTUM.
Стихотворението е включено в книгата „Дървото с наровете“, която ще излезе от печат през месец май, 2022 г.
