Не отричам,
почервенява тревата
като въглени
в старческа шепа,
вятърът я разсънва,
сякаш е пламък
в рисунка на дете,
така е, кръщелници сме,
кръщелници на нощ,
която ще догори,
ще изтлее с есента,
вярно е, и да израснем
пред нов дом,
и да ни пробуди
нов вятър, оставаме
все така
живи стръкове
от вкаменена земя.
Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.
Стихотворението е включено в новата стихосбирка на Александър Христов – „Ако мястото е време“, чиято премиера в София ще бъде на 11 май. Повече информация може да намерите тук
