Където са живели хора,
там владеят
почернели къпини,
там се бунтуват
вироглави вишни,
преливат цветове
от невъзможно
наситено лято,
потъмняло до кръв,
до горчива есен,
която пъпли
по трънливия склон
до края, след който
пак се живее
там и тогава,
когато озверява
неизбежното.
Александър Христов в „Кръстопът” и в DICTUM.
Стихотворението е включено в новата стихосбирка на Александър Христов – „Ако мястото е време“, чиято премиера в София ще бъде на 11 май. Повече информация може да намерите тук
