Хората-облаци тръгват нанякъде с вятъра.
Хората-къщи остават да пазят двора.
Хората-маски (не знам защо) стават все повече,
а все по-рядко срещам в пътя си хората-хора.
Не ми разказвай за милосърдие и прошка – няма ги.
Сама не мога да се излъжа, че съществуват.
Хората-камъни литват по нечии грехове,
хората-кораби винаги мълчаливо отплуват.
Незапалени клади разцъфват, чернеят угари.
Свечерява денят, до смърт натежал от умора.
Хората-облаци вземат, каквото имат, и тръгват.
Хората-къщи остават да пазят двора.
Диана Юсколова е родена през 1972г. в София. Първите си десет години е обаче е прекарала край морето, във Варна.. От повече от 20г. животът ѝ е свързан с медиите – работила е в сп. „Тема“, в. „Преса“, сп. „Дива“, сп. „Жената днес“, писала е за множество сайтове, сред които „Площад Славейков“, „Уебкафе“, „Редута“ и др. Автор е на четири книги – три стихосбирки –„Случайна“ (2010г.), „Лабиринт за слепи птици“ (изд. Хулите, 2013г.) и „Аплодисменти“ (изд. Лъчезар Минчев, 2019г.), както и един сборник с кратки разкази със заглавие „Страничен шум“ (изд. Лексикон, 2018г.) Не харесва идеята за литературни състезания и не участва в тях. Предпочита за поезията да се говори, да се чете и да се мисли. Интересува се от фотография, философия, психология, спелеология, скално катерене.
Поръчайте книгата „Аплодисменти“ (изд. „Лъчезар Минчев“, 2019 г.) на Диана Юсколова тук
май 18th, 2022 at 0:10
[…] гилотината – за благото на цялото човечество. Диана Юсколова в […]