да съм клечката кибрит
която запалва свещта ти във храма
пламъкът
който топли ръцете в студените дни
да осветявам тъмните пространства
на душата ти
уморена да гори сама
да съм очите
в които се виждаш реален и точен
а времето в тях
да изглежда завършено, плътно
да бъда езика
на който изричаш само истината
и будиш вечно заспалите
да бъда сълзите
които изплакваш нощем за жертвите
и редовете изписани на свещ
като Паисий
за да пазиш паметта за великите вечна
да съм меката постеля
която приютява дух и тяло
и те приспива като бебе легнало на облак
да присъствам като Бог в живота –
неотлъчно
но преди да имам правото да искам
ще направя нужното да ме обикнеш
Ирен Петрова в „Кръстопът”.
Ирен Петрова в Dictum.
Може да поръчате новата книга на Ирен Петорва – „Скъпа Лилит“ (изд. „Знаци“, 2022 г.) тук
