пръстите на май нежно галят кожата ти
сънуваш повече отколкото трябва
страхуваш се
тъгата е измислена
за да не гледаш
другите в очите
все повече се опитваш да оправдаеш смъртта
да приемеш крехкостта на тялото
крещиш отвътре сриваш се
изправяш се
за какво ти е всичко
онзи сън в който заключи небето
и затвори желязната врата на истината
после нахрани птиците
и им обеща гнезда
онзи сън
в който се смали в ръцете на настоящето
изплака сълзите му и ги превърна в ручеи
прости си съня Анели
небето е повод за връщане
а земята все ще ни достигне
Ана Цанкова в Кръстопът
Стихотворението е включено в новата книга на Ана Цанкова – „Гибла“ (Литературен кръг „Смисъл“, 2021 г.), която може да поръчате тук