***
Понякога разказва невероятни истории.
Усмихва се в тъмното.
Яде деня на малки порции
и се оглежда за още.
Цялата е слънце и няколко бели облака.
Друг път ляга доброволно в чинията на ежедневието.
Понякога е толкова безразлична,
че се чудиш –
затишие пред буря ли е
или е окото ѝ –
не плаче,
не се затваря,
не падат мигли
и ти се иска
да го гримираш,
за да добие
по-човешки поглед бурята,
да знаеш,
че може
и да отмине.