Авторски текстове (ЛФ)

Елица Мавродинова: Буря

Публикувано от на юни 1, 2022 в 10:33 am.


Това не беше буря, а прозрение. Аз чувах „думмм“.
А думи изживявах.
Природата издумка: ти си временна и само аз те увековечавам.
Живееш в мен, ала не ме познаваш.
Дарена с интелект, не осъзнаваш, не овладяваш нищо от Вселената,
която те създава, умалена,
родена със очи, ала без зрение
и сляпа за самото отстъпление
от правото ти да си част от всичко.
Сега почувствай колко си обичана.
И как сама държиш да коленичиш
пред бог, към който трябва да летиш.
Небето ти искри. Стани и виж,

животното умира под дървото извлича соковете на живота и ражда плодове за да расте
животното.

И всичко се кове
след себе си от себе си наново.

Животните умират за живот,
дървета пият плът и раждат плод,
и никой никак никого не гази,
не удря гняв, не плиска унижение,
и някак всякак всичко е едно.
Не, правото на всяко същество
да има власт над своето творение
не може никога да се отнеме.
Не чувстваш ли, че всичко е било
и пак ще бъде всичко?
Няма време.
Но ти е време да отхвърлиш бремето.

С гласа на тази буря ти говоря –
каквото е надолу, е нагоре.
Завинаги е винаги сега.
Дъждът струи от жадната земя,
тъй, както се излива от небето.
Където има мрак, ще бъде светло.

И бурята ще породи дъга.












  Елица Мавродинова в „Кръстопът“.

През страницата на Елица Мавродинова във Facebook можете да поръчате нейната трета книга – „Съм“ („Брегов и Радев“, 2021).

1 коментар за “Елица Мавродинова: Буря”