За думи молих,
думи ми се дадоха.
Ала
не бях се сетила
за тишина да моля.
Без тишината
думите се обезсмислиха
и не остана истина
в това, което исках.
Така разбрах,
че полюсът не прави целостта.
Че вярата е нищо без страха
и думите без тишина са нищо.
И не е бяла, черна,
нито сива
безбройната зеница на всевишния.
Но ако можехме да видим
всичко,
всичко…
цветът му би звучал като
„Обичам те“.
Елица Мавродинова се самоописва така: „Писателка, мечтателка и нарочна селянка. Не непременно в този ред. Родена е когато трябва. Когато трябва е родила. Когато трябва ще си иде. Когато не чопли думите, чопли земята. Има семейство. Обича го. И това е всичко, което си струва да се знае.“.
Елица Мавродинова в „Кръстопът“.
През страницата на Елица Мавродинова във Facebook можете да поръчате нейната трета книга – „Съм“ („Брегов и Радев“, 2021).
