Първата майска привечер, когато цъфнат кестените,
градовете ухаят горчиво и сладостно на първа любов,
избуява невинна смелост сред кенчета бира и голи лакти,
момичетата – неопитни вакханки с твърди бедра,
накълцват тротоарите с ножицата на походките си,
звънки като стъкло и нахални, гласовете им пробождат
къщите, парковете, стигат гнездата на птиците, чупят черупките,
раждат гладни пилета, пълнят въздуха с неспасяема нежност,
наливат с мед неразцъфналите липи, бодлите на акациите,
очите на отчаяни сиви мъже, чашите на древните амфитеатри,
костите на момчетата, най-вече момчетата – трогателни и вироглави,
стиснали зъби, стегнали в пъпа си томителния копнеж на бащите,
маскиран като сила, красив като слабост, неизбежен
като траекторията на пламнал метеорит – нито камък, нито звезда.
Ина Иванова в „Кръстопът“.
Ина Иванова в DICTUM.
юни 5th, 2022 at 13:22
[…] (1) Ина Иванова: *** ( Първата майска привечер…); […]