Отново преминаваш и въздухът засяда в гърлото ти,
тази сграда много прилича на онази от снимките,
тази сграда почти шепне обещание за разруха.
И все пак,
нашият град все още не е съборен и ние сме смели,
притежаваме крайниците си,
малките навици, закъсняваме за работа,
купуваме череши.
И все пак,
някой дебне дома ни отнякъде.
Запалена свещ, неизмити чинии,
децата, килимите.
Онзи друг град
прилича ужасно много на нашия
и вече не може да диша.
Стихотворението е част от дебютната книга с поезия на Зорница Иванова – „Хроники на сходствата“ – издадена от „Арс“.
