Продължаваме с усилието си да ви предложим смислена колекция от четива, аудио и видео, които могат да ви преведат не само през неделния ден.
В целия „Литературен неделник“* – използвайте вградените в анонсите хиперлинкове за да получите пряк достъп до предлаганите публикации
.
Започваме, като насочваме вниманието ви към няколко публикации в „Кръстопът“, които може би сте пропуснали в тези напрегнати дни:
(1) Ина Иванова: *** ( Първата майска привечер…);
(4) Ева Гочева: *** (седя в едно кафене…);
От мултимедийното списание за литература DICTUM, което – също като „Кръстопът“ – вече има 15 години история:
(5) Здравка Евтимова: Трябва да се изправим срещу личността, която ни смалява);
(6) Етгар Керет: Седем отговора;
Припомняме, че можете да прочетете и целия брой 21 на „Литературен вестник“ (с водещ редактор Пламен Дойнов).
Тази седмица насочваме вниманието ви към:
(7) Иван Цанев: Приятелски за духом сродния поет (Иван Цанев за Владимир Попов);
(8) Хюсеин Мевсим: Христо Фотев
„тоест“ продължава да е едно от най-смислените „места“ в българската „мрежа“ и днес искаме да насочим вниманието и интереса ви към:
(9) “На второ четене“ със Севда Семер – ”Евелина“ от Франсис Бърни“;
От програма „Христо Ботев“ на БНР (и „Артефир“) днес ви предлагаме да чуете (и прочетете)
(10) Разговор на Силвия Чолева с Чавдар Ценов.
От портала „Култура“ ви предлагаме:
(11) Йорданка Белева: У Вазови – България като елит;
(12) Иглика Василева: „Старецът трябва да умре: четене с лекота и интелектуално съучастие“;
(13) Изабела Хамад: „Парижанина“ (откъс);
Насочваме вниманието ви и към блога на Георги Грънчаров „Библиотеката“, днес с:
(14) На фокус: Нова българска поезия;
От Arsmedia днес ви препоръчваме:
(15) Ана Мария Гърбич гостува в „Хралупата“.)
НОВИ КНИГИ ЗА ОБИЧАНЕ
1. „Старецът трябва да умре“ от Чавдар Ценов („Рива“, 2022)
2. „Фрагменти“ (из Южна поща на екзюпери).
3. „Светът, който живеем“ от Е. Хусерл („Критика и Хуманизъм“, 2022).
4. „Празничното семейство“ от Йордан Славейков („Жанет 45“, 2022)
5. „Небесни тела (Scribens, 2022“ от Доротея Василева.
Екатерина Йосифова навърши 81 години. Чрез хиперлинка ни може да отворите галерия с нейни портрети.
ОЩЕ ДУМИ ЗА КНИГИ (днес: от Валентин Дишев)
За „Познах те по сянката“ Марин Бодаков беше писал: „С Калина имаме общ терапевт – Езика! Заедно се учим и да споделяме открито уязвимостта си, и да пазим животворните тайни на преносните значения. Разпознахме се по сенките. А след тези стихотворения сенките са много по-вежливи с нас.“, а аз бях добавил: „Книга за деликатното преброяване на белезите на тялото, „натрошено от символи“, за осиновяването на „ничии бездни“, но и за хоризонта, който може да превърне всичко това в свобода“. Книгата вече има своя биография, но продължавам да настоявам, че е смислено да я превърнете и в част от своята.
За „И други езици“ съм мислил, мисля и написал:
„Тази книга не може да бъде разбрана правилно. Защото не настоява за „правила“. И защото предлага много рядко среано изобилие от интерпретативни ключове, които позволяват тя да отвори себе си за читателя. За много и различни читатели. Погледнете само заглавията на отделните раздели и своеобразните „пояснения“ – разказани истории – към тях: „Езици“ (Империи. Номади. Сувенири. Риби. Плоскости. Ритуали. Капани. Посоки. Митове. Корени. Компаси. Бащи.), „Мъртви“ (Стаи. Господари. Остриета. Ръце. Ковчези. Белези. Животни. Ягоди. Ножици. Закъснения. Маслини. Езичества. Жестове), „Живи“ (Потапям. Обезобразявам. Залязвам. Опитомявам. Страхувам. Докосвам. Изследвам. Гадая. Подслушвам. Пренасям. Ходя. Отдавам. Белязвам.). Да – всичко това го има в книгата. Изречено е с ясен медитативен ритъм, който категорично заявява „запомни ме“. Изговорено е умело и решително…
Тази книга обаче и не настоява за разбиране: тя просто дарява спокойствието, че за всички важни неща може да се говори неистерично, с проникновена сдържана чувственост.“
За „Човекът, който си тръгва“:
„Умението / да изписваш думите / е нищо повече от / порив на съмнението, / че съществуваш. “ – това ще ви посрещне още на „крилцето“ на корицата на тази книга. Точно така казано – за да ви припомни, че поезията е не изблик и „претворяване“ на емоции, а напрегнато екзистенциално питане. И ще ви покани точно през този ключ да пътувате през и чрез следващите 35 стихотворения. И това пътешествие ще ангажира пределно цялата ви окултурена сетивност. Може да го стори. Защото тази книга има всичката необходима енергия да го стори. Висока книга, която не се страхува да надзърне в пропастите. А когато успееш „да бъдеш дом за себе си“, вероятно също ще стигнеш до прозрението, че „Другото е като утре – / нищо повече от оправдание.“.
*“Литературен Неделник“ е новата ни инициатива – седмично приложение на тримесечника за литература „Глоси, в разширения си книжен формат е 16 страници – която иска да ви предлага четива, аудио и видео, достатъчни да пътувате с часове в света на литературата, че и – занапред – за „цяла неделя“. Ще го правим като насочваме вниманието ви – чрез кратки описания и вградени в тях директни хиперлинкове – към „места в мрежата“ (списания, сайтове, блогове, влогове, подкасти, „канали“ в YouTube и т.н.), които последователно защитават вглеждането си в литературата като отговорна и смислена мисия; „места“, подкрепата и уважението си към които изразяваме и по този начин. Ще ви предлагаме и съдържание, насочено към по-неопитна и млада аудитория, „говорещо“ на по-близък за нея език, за да подкрепим и това усилие за приобщаване към книгата и четенето…
