Странно е –
гледаш снимки на отдавнашни приятели,
не ти изглеждат остарели, а някак,
прокашляш се –
мъртви.
Това уморено изражение –
някога бе победоносно,
този ум например можеше
да промени света.
Все пак, убедена съм –
душата им все още трепти,
щом зърне пурпура на залеза или
разперени криле на птица.
Иска ми се да кажа на всички,
или поне – на онези с добри сърца –
не тъгувайте за
погребаните
мечти, близки,
за неосъщественото си Аз,
за изгубеното здраве,
и тъй нататък.
Не тъгувайте –
никога в този живот
означава
скоро
в някой следващ.
Невена Борисова в „Кръстопът”.
Можете да си поръчате втората поетическа книга на Невена Борисова „Времетраене” („Пергамент”, 2016 г.).
