Пристигнах ли в закъснелия сън,
потропал по изморените ти очи?
Градът се съблече и запя навън,
но по нищо в теб и мен не си личи
омразата към циничните вестници,
любовта към суетата на улиците,
позираме като двама грешници,
отучени от картините, хората, звуците.
Няколко стъпки и съм на върха на света,
по-малък от дългоочаквания дъжд,
няколко глътки и съм на дъното на страха,
по-голям от разкайващ се мъж.
От всяка посока измислям си завои,
хлъзгат се по преценките на разума,
затваряш очи и вече всичко е твое,
и нищетата остава от тебе белязана,
но пак ще се пропука тялото на вазата,
а цветята ще крият лицата си зад стените,
самотата ще се окаже погрешно показана
на всички, които са се слели със звездите.
Полина-Десислава Батешкова в „Кръстопът“.
Стихотворения на Полина-Десислава Батешкова можете да прочетете и в нейната дебютна книга „Шепоти“ („Знаци“, 2018 г.)
