Слънчевото куче, което
ме спаси
от бурята
една вечер в Рила, няма
да го забравя как ми подаде ръка.
Не в буквален смисъл, разбира се,
то ми подаде ръка, но появявайки
се от нищото. Бяхме се загубили
с един съотборник в лошото време,
докато катерехме
от Рилския манастир
напът за тренировъчния ни лагер на
отбора ни на Седемте рилски езера.
Шест часа преход.
Стъмваше се, попаднали бяхме
в буря, не знаехме
накъде да поемем. Смрачи се.
Гъста мъгла на талази.
Объркани бяхме. Уплашени.
Пътеката рязко изчезна.
Тогава се появи
то – едно жълто куче
от неизвестна порода.
Стресна ни, но лаят му
беше приятелски.
Поехме след него.
Вървяхме, даже подтичвахме
с раниците си нагоре
по склона. Стигнахме билото
високо в планината.
Кучето помаха с опашка
и изчезна изведнъж.
Времето също изведнъж се изясни.
Установихме къде сме.
Спасило ни беше
слънчевото куче.
Стоил Рошкев в „Кръстопът“
Стоил Рошкев в DICTUM
Потърсете книгите на Стоил Рошкев.
Най-новата от тях е „Критика на телевизионния разум“ („Изток-Запад“, 2022 г.).
