Станислава Станоева: Пол

Публикувано от на юли 30, 2009 в 3:04 pm.

Мъжете носят слънцето на раменете
в нетърпеливото си основание
да са невинни.
Крилата им са остри от пропадане.
С усмивка
прогнозират
пладнето.
Безкрайно е търпението на ръцете
да изтъкат послания,
да бъдат нужни.
Те мълчаливо пускат
хвърчила по вятъра.
Очите им са сребърни по пълнолуние.
Като деца, порастващи през лятото,
с илюзията, че са ангели,
те искат
дяволски да са обичани.
Мъжете –
нежните ръце на камъка.



Станислава Станоева



Станислава Станоева в „Кръстопът“


1 коментар за “Станислава Станоева: Пол”

  • 1
    Никола каза:

    Като деца, порастващи през лятото,с илюзията, че са ангели,те искатдяволски да са обичани.
    …точно в 10-ката…:))