ЗАЛЕЗ НАД ЕЗЕРО
(около 1840)
що е човек, та го помниш, и син човечешки, та го спохождаш?
Понизил си го с малко нещо спроти Ангелите: със слава и чест си го увенчал
Псалом 8:5-6
Човекът и ангелът се отнасят един към друг
както слънчевата към нетварната светлина
както залезът над езеро към снежните Алпийски върхове
както отражението на слънце към отражението на облак
Човекът в анфас (завърти картината на 90 градуса по посока
на часовниковата стрелка – винаги така тече времето)
е в гамата на оранжево-червеното
заради кръвта и душата в нея
гръдният му кош е широк
Бог е вдъхнал щедро и слънцето е кацнало ниско
на дясната буза почти до устата понеже
не това, що влиза в устата, осквернява човека,
а онова що излиза из устата, то осквернява човека (Мат. 15:11)
Има някаква длан над лявото му рамо
онези длани оставяни в пещерите от първобитните хора
но не за да покаже откъде е тръгнал
а защото и от него една малка част принадлежи на глината
или може би дланта е вече удължената проекция на крило на небето –
верните след смъртта си също имат криле по-светли нетварни
Виж образа на ангела е друго нещо (завърти картината на 90 градуса
по посока обратна на часовниковата стрелка –
винаги обратно тече вечността)
Той е в профил за да се отличава от иконите на светиите
(освен една – на Богородица от иконостаса на Руската църква в София)
за да загатва че не можеш да го видиш да го съзерцаваш да го познаеш изцяло
Опънал е шия нагоре високошествен* с поглед вперен в небето в Създателя
долната част на торса му липсва или по-скоро се изсмуква
като дим през комина като духа от бутилката като гълъба от цилиндъра
Целият той е ум интелект затова не му трябва развит гръден кош
неговият е като на старец или на дете
крилото над дясното му рамо е прозрачно или преспа
а гълъбът Светият Дух е винаги зад ухото му да му нашепва думите –
така преподобни Ефрем Сирин видял служещия в олтара св. Василий Велики
Но най-интересното е начинът по който са свързани човекът и ангелът
като двете половини на карта за игра
с печата на сова
ПЕЙЗАЖ: ЖЕНА С ТАМБУРА
(около 1840-50)
вярвам, Господи! помогни на неверието ми
Марк. 9:24
Както в картините на Кройер основната тема
е изнесена встрани
така и тук жената с тамбурата е на втори план
Има дървета обаче брястове
които също подобно на върбите обичат речните брегове
поникнали са едно до друго
и се отнасят към общото тяло както пръчките на лозата към лозата –
вярващите към Христос
За това съставно тяло ще говоря
с каскет на главата с изпъкнали колене коренището над земята
то е загледано в светлика на реката
короната е главата листата мислите всичко е притихнало
освен онова черно петно на мозъка в контраст с бялото на водата
Дали ни се казва че помръкнали трябва да гледаме към развиделяването
че в тъмнината на дома трябва да търсим кандилото
че в мрака на морето трябва да плаваме към фара
или просто се набляга на малкото неверие вкопчено в ума
в сравнение с голямата светлина
Цялата картина е разпадане на цвят
където вътрешното жълто е станало външно глина
и е обгърнало реката и прозира чак в небето –
нетварната светлина винаги има огън в средата си
Има ги разбира се и агнеца и ангела –
малко дете което си играе с майка си
и тъмната линия на хоризонта и облака на небето и сянката на земята
за да не забравяме кой е князът на този свят
и как е бил допуснат чрез човешки дела
като съборен или незавършен мост
макар още от Микеланджело
незавършеността да не се свързва с несъвършенството
Но особено набиващо се е това криво стебло –
подпряна ръка
пъпна връв между стомаха и главата –
стомахът е отражение на мозъка твърдят лекарите
с ума само се постига Бог твърдят елините
Съществуват само две състояния в света
на живот и смърт
и разликата е дали излизаш или влизаш в утробата**
неговото е кръговрат
*Определение на св. Григорий Богослов за ангелите в неговото стихотворение „За света”.
** В своето „Слово 11: За малоценността на външния човек и за суетата на настоящето” Св. Григорий Богослов използва утробата като метафора на раждането и на смъртта.
Вж. Св. Григорий Богослов, Творения, Том 3. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Атон, 2010.
Настоящите стихотворения са част от бъдещата поетическа книга на Цветанка Еленкова – „Търнър и нетварната светлина“, писана по картини на Джоузеф Търнър и засягаща мистичната страна на творчеството му.
Цветанка Еленкова е поет, есеист и преводач. Има издадени шест стихосбирки и две книги с есета. Книгите ѝ „Седмият жест“ и „Изкривяване“ са издадени от престижни издателства в Англия, Испания, САЩ, Сърбия, Франция. Превеждана е на повече от 15 езика. През 2019 г. ѝ е връчена наградата „Дъбът на Пенчо“ за поетическо творчество. Превеждала е авторите Реймънд Карвър, Розалия де Кастро, Богомил Гюзел, Мануел Ривас, Фиона Сампсън и др. Тя е съуправител на издателство „Смол стейшънс прес“.
Повече от и за авторката може да прочетете на нейния сайт и в издания като „Литернет“, „Диаскоп“, „Кадър 25“.
Поръчайте си стихосбирките на Цветанка Еленкова – „Изкривяване“ („Стигмати“, 2011 г.), „Увеличение четиридесет“ („Ерго“, 2016 г.), „Седмият жест II“ („ВС Пъблишинг“, 2019 г.).
