Там където свършва бащата, започва детето.
То не намира думата.
Той превежда неговото мълчание.
То не успява с ей-онова препятствие.
Той вдига света на ръце.
То е слабо, той е силен,
но силата му не стига за много,
само за това:
да вдигне сина си високо –
толкова,
че да види,
тъмното е до време,
болното е за малко,
светът е играчка,
изпусната от онзи,
дето рисува звездите и
слага лица на цветята.
Нищо не е страшно,
щом татко те носи.
Където и да отивате.
