На всички се случва: излизат
отвън на балкона, спускат
изумен поглед в празното
и усещат как тайно желание
като преляла река пълни
празното вътре в тях.
Или се взират в уж друга
река, вкусват сянката
на предателска мисъл, докато
крачат по моста, изпънал
мускули над огледалната
смърт. Знаете за какво
говоря. Реката е бавна
и щедра, тече през всички
земи, търпеливо изравя
пещери под всички клепачи.
Не е нужно да се преструвате.
Ангел Игов в „Кръстопът“