на моя приятелка
Имам глас, който може да плува.
Имам глас,
който се гмурка дълбоко в реката.
И рибите следва, и им се удивлява.
Имам глас, който те сънува.
Как обикаляш из кухнята с небрежна
бързина.
Как поемаш в ръка
сувенирите в хола без да си спомниш.
Как още си млада, и все пак не си ти;
но по същия начин се смееш.
(Очите ти блестят на всяка
светлина.)
За да ни свързва нещо отпреди,
и аз се смея.
Имам глас, който сънува
как навлизаш в пръстта.
Моят глас пее в пръстта
все по-гръмовно:
Не ти трябва тигър,
не ти трябват новите зъби,
не ти трябвам аз.
Само си поеми дълбоко въздух
и стигни до реката.
Екатерина Григорова в DICTUM.
Екатерина Григорова в „Кръстопът“.
Можете да поръчате книгата на Екатерина Григорова – „Празна зора“ („Small station Press“, 2019 г.).
