Без „ъ“ не можеш да кажеш,
че си българка.
Не можеш да избъбриш „бъди“,
нито да заявиш, че съм.
Нито да изхъмкаш,
нито да измънкаш,
камо ли да изхъркаш
без „ъ“.
Не те лови ни сън, нито път, нито съд, нито ръб.
Можеш да предявиш и котлон, и чушкопек,
но няма как да запалиш огън
без „ъ“.
А ако го оставиш голо,
едно нищо и никакво „ъ“,
ще го подминеш
и няма нито да се види,
нито да се чуе.
Ъ.
Албена Тодорова в „Кръстопът”.
Албена Тодорова в DICTUM.
