Кирил Кирилов: One Pan Story

Публикувано от на август 5, 2009 в 10:40 pm.

      Когато ме прибраха от вкъщи, не очаквах, че ще попадна точно на такова място.
      Юни е адски за тези ширини и това не е отскоро. Отрязаха баща ми без церемонии. Вбесих се от дърварското им поведение. Все едно, направиха го красиво. Резачката поряза новородения ми брат, но, слава богу, не го уби. Майка ми се разплака, но не мислете, че я разбирам. За разлика от моята, нейната логика е безпогрешна. Но какво от това?
      Баща ми падна страхотно, сякаш цял живот го е тренирал. Смачка два габъра – предвидени да горят в сериозни камини, не като в тази тука. Също и две трепетлики, три червени кантариона и семейство ягоди. Полуразцъфнали.
      Камионът отнесе почти целия тате, аз останах. И още си стоя. Но на терасата. Пренесе ме оня не особено млад и як идеалист, два дена го мъчи мускулна, на третия пи три бири вместо две мастики и афинитета му към Балкана го напусна. Остана си в Родопите.
      Взе, че си украси терасата. Заради жена си. Не се сърдя. Слънцето не ме мъчи толкова, колкото Дървояд – прароднина на Дървобрад.
      Детето на оня се катери по мене, за да закача хората по улицата. Даже им вика “Тате-ее! Мамо-оооо!”…
      Аз съм ампутиран откъм коренолюбие пън. Мъртъв по-добре си тежа на мястото. А животът продължава.



Кирил Кирилов


Кирил Кирилов в „Кръстопът“
Кирил Кирилов в DICTUM

1 коментар за “Кирил Кирилов: One Pan Story”