в сенките на клоните
от косите му
се боричкат
разкази за пияния Пиер Менар
който тръгнал да скубе веждите
на вятърните мелници в Сахара
под мустаците му
пеят дъщерите на морето
и чакат Орфей да им запуши устите
омръзнало им е да пускат гласовете си напразно
никой не умирал по тях вече
на връхчетата на пръстите му
се протягат мъркащи котки
във врата му после се галят
в скута му заспиват
по ходилата му лазят истории
от пътешествия в Африка
в Азия
и сто други континента
където е изчел целия Борхес по влаковете
където е пил непознат алкохол с местните
скачал е в каньони и
е свирил на китара с три струни
а бедрата му
държат всичката сила на дъбовете
гърдите му са сухи и по тях
се разхождат студени миризми
миризми на дива гора
на дъжд в дивата гора
и цялото това тяло
с всяка своя фибра с всяка
частица живот
се затичва към водата и се гмурва
за няколко секунди
изчезва целият свят
