морето със солени пръсти разбърква дъха ми
люлее лодката във мокрия си скут
погледът пустее по синия хоризонт
а мисълта – това разгонено куче – първа избяга
не е виждала такава развълнувана пустош.
остава ми само това –
да чакам да изгрее слънцето
за да отхапя от плода на деня
съвсем малката хапка на бита си
тогава
поне смехът ще е сит.
Денис Нуф в Кръстопът
Денис Нуф в DICTUM
Може да поръчате новата книга на Денис Нуф „Разсейване на нищото“ тук.
