Чудо е
как се чувстваш в сутринта
когато септември скубе косите ти,
а те са били само галени досега и шепнеш,
ето, така живея, да,
така стоят нещата.
Чудо е
как се изправяш от жълто-червената паст на онова паве,
отхапало от коляното ти и казваш,
можеше и по-лошо,
пу-пу, малкото зло,
само одраскване.
Чудо е
колко сила, крепка зелена лоза,
скрита в ръцете ти,
се изплъзва и купува хляб, и брои хартиени сметки,
изхвърля боклука,
мие чиниите
без стон,
чудо е, как за пръв път от тридесет години
останала отново сама,
така безропотно крепиш света.
Зорница Иванова в „Кръстопът“ и в DICTUM.
Може да поръчате дебютната книга на Зорница Иванова – „Хроники на сходствата“ (изд. „Арс“, 2021 г.).
