Авторски текстове (ЛФ)

Красимира Зафирова: Десет цвята Фу

Публикувано от на януари 12, 2009 в 8:57 pm.

ПО КИКАКУ

Сънувах
как Големият поет
върви на пръсти.

  

ПО БАШО

О, ирис,
колко много стъпки
покрай тебе.

 

ПО БУСОН

Над вира,
проблясващ като шлем на самурай,
премина птица.

 

ПО ШИГЕЙОРИ

Вишна цъфти –
в камбаната свети
тичинка-звук.

 

ПО РАЙДЗАН

Пролетният дъжд
стои в полето като бик.
Тревата втренчено го гледа.

 

ПО ИССА

Жабче безстрашно
подскача край езерото.
Явно Исса е със него.

  
ПО ОНИЦУРА

В нощта
щурците режат хляб
и си заситен.

  

ПО РОСЕН

Няма как
сред цъфналия росен
на гняв да замирише.

  
ПО ЧОРА

Полуотворена
вратата на храма е
дума неназовима.

  
ВЕЛИКАТА ПУСТОТА

Със всички сили
старци зяпат в празното –
напразно.*

 

* – Текстовете са публикувани в брой „Есен’08“ на списание „Тримесечник за литература „Глоси“. Общото заглавие е редакционно.

2 коментара за “Красимира Зафирова: Десет цвята Фу”