…
Крем срещу ревматизъм и тютюн срещу тъга,
стара песен за русалка, която пееш само наум,
иначе вятърът се обръща, казват рибарите.
Утрините са бели като блажната боя за лодките,
а животът им протича пред очите на туристите:
студената пролет и лятото, ръждивият ноември,
даже зимата с редки снежинки
по зеленото като пасище Мраморно море.
Носиш към къщи хляб
пред обективите на туристите,
прибираш детето от училище, губиш на шах,
обувките ти се очукват, ръцете загрубяват,
душата се изнежва и вече подбира само добрите вести,
четвърт юзче мастика, за да си спомниш името на жена,
което си крещял срещу вълните отдавна,
твърде отдавна, когато още те болеше. И годините
минават вълна след вълна, а брегът се променя.
Сега присядаш гърбом към улицата с мотопедите
и глъчката на децата на пет езика,
гледаш морето като побратим,
коремът му е пълен с риби и русалки,
паметта ти – с изгреви и загуби.
нищо повече не искаш, освен да изпееш онази песен,
забранената, да я пуснеш по вятъра.
.
.
.
Стихотворението е от книгата на Ина Иванова „Непокътнат свят„.
.
