Ето – хората вече са хора от сутрин до вечер,
а преди те поне се преструваха на измислени ангели,
имитираха болки и грижи, човечност,
и децата залъгваха, че без черни магии са магове.
Хората като жито узряха, но хляб не се случи
и човешкото стана наистина твърде човешко.
И наивните, ние, опитахме, но уви не научихме
как на пропасти да се престорим дори да сме грешници.
Бог прошепва и Бог не крещи над полето от глухи,
те едва се споглеждат и после от работа – вкъщи,
после работа, вкъщи, и сън, и фира от надеждици сухи,
че и утрето няма да бъде все същото.
Ето – хората вече са хора от вечер до сутрин,
не изпращат писмата си, а и даже не са ги написали.
И така тази плахост се превръща във смърт преди смърт,
а животът им вече не става дори за измисляне.
.
Стихотворението е от книгата на Нинко Кирилов „слънцето сърцето“ (Scribens, 2025 г.).
.
Нинко Кирилов в „Кръстопът“ и в DICTUM.
