.
ако теглиш чертата всичко е
много повече градеж от рана
много повече пълнеж
двата-три мига в капана изобщо не оправдаха
трагедиите които карахме да пеят
и изстисквахме до край
само два-три часа паника в
нищото и без контрол над дишането
но това са лесни принципи дори
задачи всички знаем как да помогнем
как да извадим започвайки от себе си
за всеки случай ще припомня
колко копчета има ризата на човека отсреща?
колко пръста имаш?
сигурен ли си?
можеш ли да ги преброиш?
а наобратно?
а можеш ли три пъти по десет и
после наобратно?
и тук някъде умът си казва добре
припомням си да дишам отново имам
усет и названия и себе си
извинявай че така си поиграх
ти казваш извинявай също
този път те овладях
този път
.
Стихотворението е от книгата на Мария Куманова „Кръв и мляко“ (scribens, 2025 г.).
.
.
