Ходи изправена.
На шията си носи само кръст.
Ноктите ѝ – до дъно изрязани,
а на дъното – пак пръст.
Познава своята градина
от внуците си по-добре.
Никога не говори за смърт,
както някога – за мъже.
В чаршафите ѝ, сякаш тъкани вчера
на стана, цяла стая заел,
съседите знаят, че няма да я намерят.
При нея пращат децата си за сол и пипер.
Веднъж в годината пали във църква,
на гробищата – на ден веднъж.
Все още намира в къщата
цигари, скрити от вечния мъж.
Даниела Михалева в „Кръстопът“
април 29th, 2010 at 15:14
[…] – “Из „Ковачът на слънцето” Даниела Михалева – “Ходи изправена…” Димитър Гачев – “дъсчена мантра” Дора […]