На Иван му се скапаха два размисъла

По пътя от кръчмата до вкъщи
Иван загуби два размисъла.
Усети се чак пред портата
и се върна да ги търси.

Щура се сред локвите май
            повече от половин час,
но никъде не ги откри –
само си изпонамокри краката.

– Майната му! – каза си Иван –
Аз да не съм за два размисъла!

Прибра се и си легна спокойно,
захвърлил мокрите чорапи до леглото.

А до сутринта двата размисъла
се скапаха
в някаква кална локва.

Как Иван се намери

Събуди се Иван,
огледа се и видя, че го няма.

Погледна за всеки случай в огледалото,
но оттам махмурлийски му се намръщи
някакъв друг Иван
и Иван недоволен излезе на двора
да напои добитъка и да хвърли зърно
                  на кокошките.

Щура се така цял ден Иван –
оплеви доматите,
два пъти носи храна на прасето,
дори изчегърта усърдно някакъв загорял тиган,
изпуши поне десет цигари,
излезе на пейката да си каже нещо
с някоя съседка,
но никоя съседка не мина да го заговори.

Почти съвсем се отчая Иван.

И тогава се сети –
просветна му къде се е загубил.
Смени дворните си галоши
                  с официалните сандали
и се отправи към кръчмата.

А там –
седнал на масата Иван и черпи всичко наоколо,
че се е намерил.

Защо Иван намрази Европейския съюз

Дойде ветеринарят, огледа обора
и заяви на Иван, че според европейските
                                    стандарти
не може да гледа на толкова тясно пространство
                                    шилетата,
защото не било хуманно.

Наложи се Иван да заколи две шилета,
за да влезе в европейските норми
за хуманно
                  отглеждане на шилета.

– Майната му на Европейския съюз! – коментира вечерта
                                    в кръчмата Иван –
Не знаех, че да си хуманен,
                  трябва да си колиш шилетата!


На Иван му стана криво

Докривя му на Иван.
Обаче – проблем – не знае защо.
Нищо де –
кривя му, кривя му
и накрая му мина.
Както казва Йоско – не може цял живот
                                    да ти е криво.

Иван взима крайно отговорно решение

Стана му досадно на Иван да живее
и един ден взе, че се загуби от света –
умря.
Мота се насам-натам по оня свят,
            скита се два-три дни,
                  но навсякъде едно и също.

Прибра се вкъщи и гледа –
                  животните гладни.

Домиля му на Иван и реши –
            никога повече няма да умира.



Още „стихове за Иван и шилетата“ – в LiterNet.


      Детелин Вълков е роден през 1957 г. Завършва българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски“. В различни периоди от живота си е работил като строител, чугунолеяр, общ работник, златар, гробар, учител, началник-склад за строителни материали, преводач, пазач, но от двайсетина години си изкарва парите предимно като оперативен журналист в различни телевизии, вестници, списания. Публикувал е поезия, проза, хумор в печатни издания, бил е сценарист на телевизионни предавания. Преводач е на поезия и проза от английски и руски. Издал е книгите „Вселената“ (1996), „Общност и общество“ (1996), „Кой кой е в „Илиада“ и „Одисея“ (1999), детските повести „Момо“ (2004) и „Теа и мързеливият магьосник Бо-Ян“ (2007).