Цветовете на Африка превземат сетивата на абордаж
катерят се по мачтите им
пищят от пищност
тела владеят звуците ѝ
стрелват се докосват се до кожата
и сепват
зачеват
червения залез
в утробата на
този августовски следобед
тук на хиляди километри
люлеят се лениво мислите ми впили далечни устни в
тъгата
която може и да е с аромат на летен плод
и пъстрота на какаду
или корела
жако лори розела – и цветните пера на сричките им са в услуга –
когато копнежът лепне от жега и има име
Силуетите на чадърените дървета в здрача
така на място тук
където дъждът е дълго намерение
и после наметало
се приближават
с ритъм на тамтами
поклащат се
минават покрай мен
Присъствието ѝ е като старо злато
придава тежест
убеждава
в безценността на залезите ѝ
Необяснимо
тъгувам за тази Африка
която се отдалечава
с галопа на наклонените кули на жирафите
и ме оставя в моя
проснат като мъртъв лъв неделен следобед
където така ми липсва надписът
отвъд това място живеят дракони
април 29th, 2010 at 15:15
[…] Гачев – “дъсчена мантра” Дора Господинова – “Африка” Емил Христов – “Бунгало” Ивайло Драгнев – […]