Поместваме текста на решението на конкурсното жури, публикуван в сайта на Община Каварна:
„След като разгледахме обстойно представените за Националния поетичен конкурс „Млади гласове” стихосбирки, отчитаме, че всички автори имат свое място в съвременната българска поезия. Техните книги са залог за развитие и още по–високи постижения. Достойни за читателското внимание и интерес, произведенията на Елица Мавродинова, Ясен Василев, Евелина Кованджийска, Асан Хаджипехливанов, Михаил Пеев, Кирил Кирилов, заслужено биха могли да станат носители на престижната награда. Те са на крачка, на дъх от нея, но в това издание на конкурса нашето единодушно решение е, че несъмнен лауреат е Невена Борисова за стихосбирката си „Бавни портрети”. Нейната поезия е един безпощаден и лаконичен калейдоскоп на живота, тя открива неща, които са на сантиметър от сърцата ни, очовечава думите, без помпозен възторг и най–важното – без модернистични залитания и волни или неволни подражателства. Тази поезия е автентична, изболяна, НЕЙНА И НАША.
Специалната награда за стихотворение от представена книга, посветено на морето, заслужено присъждаме на Мария Рангелова за диптиха „Библейско обяснение в любов на морето” от стихосбирката ѝ „Цветя за котки”.
На лауреатите желаем нови поетични хоризонти, а на всички участници – сполука и достойни награди за талантливите им пера.
Жури в състав:
Маргарита Петкова
Иван Гранитски
Елена Алекова
Дарина Колишева
Керанка Далакманска“.
Наградите ще бъдат връчени на 20 септември т.г. в Каварна, при гостуването на „Национални културни празници Албена’2009“, по време на Литературно-музикален спектакъл в Арт клуб „Ретро “ от 17:30 часа.
септември 8th, 2009 at 4:24
„Нейната поеsия… очовечава думите, без помпозен възторг и най–важното, без модернистични залитания и волни или неволни подражателства.“ Из Преценката на журито.
!!! / Туш! / Думите не са някакви зверове, който подлежат на опитомяване или очовечаване, ако изключим „Зверовете на Август“, разбира се!Пише без „модернистични залитания“, за разлика от Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Теодор Траянов, Лилиев, Райнов, Багряна, Далчев, Гео Милев, Николай Райнов, Марангозов, Ламар… Коста Павлов, Стефан Цанев, Стефан Гечев… та до днешните ни по-кадърни автори, които имат доста сериозни модернистични залитания, за подражателсва – да не говорим! А бе, то и аз като си влезнах днеска вкъщи и си светнах лампата, се улових в едно сериозно залитане по посока на Едисон, ама добре, че не беше тука журито, та да ме смъмри.
септември 8th, 2009 at 14:38
Да… Да би насочен този текст към по-адекватно аргументиране на избора – към по-убедително представяне, ‘разполагане’ на отличения авторски почерк (като обещаващо явление, примерно, в границите на определена поетическа традиция, към която е отнесена собствено принадлежността му, според уважаемото жури) , вместо да е ориентиран дискурсът към навична противопоставеност на други(те) възможни стилистики – нямаше да оставя колебливия послевкус, какъвто несъмнено оставя след прочит… (заедно със съмнението, че за кой ли път, дадена стилистика ни се натрапва като „правилната“). Литературният ни процес охотно зацикля в естетическата конфликтност на недоизживяното си ‘детство’, а така надали ще излъчи читави йерархии на стойностното… (или поне така изглежда).
септември 8th, 2009 at 18:37
Да, така е, уважаема Ваня, дори ще си позволя да го допълня. В областта на литературата по нашите земи, поне в момента, аз виждам най-малко три Българии, които са релефно откроени – и отграничени – и които много трудно намират общи допирателни помежду си, гледайки се през рамо и мълчейки си с едно колегиално презрение. „България на либералната демокрация и прозападно ориентираната ценностна система“, която има своето изражение и в литературата, правена от авторите около „Литературен вестник“, сп. „Алтера“, от хората в Департамен „Българистика“ на Нов български университет и, разбира се, от повечето водещи преподаватели в СУ. Няма да крия, че именно това е и моя избор, макар физически да съм далеч от тези „топоси“. „България на патриархалния колективитет, проруската патриотична „духовност“ и ориенталската ленивост, мърлявщина, шуробаджанащина и алъш-вериша, отелесявана от огромната, но анонимна маса на СБП, и „България на снобския блясък, светското лустро и лайфстайла, която по абсолютно безпринципен начин поглъща отделни имена и от двете страни / понякога – добри имена! /, защото тя от възгледи, естетики и убеждения не се интересува. Тя се интересува от това, дали бастуна на писателя е с монограмата на Фердинант и с кого се е любил и с кого си е пил бирата съответния лустросан автор. За мен разнообразието не е малко, макар, че е и предвидимо!
И всичкото това е само в областта на книжните издания и на „физически осезаемата“ култура, така да се каже. Влезем ли във интернет и понечим ли да проследим литературата в Мрежата, ще видим, че нещата там стават още по-разнообразни, неясно аморфни и с чезнещи, размити помежду си граници. Малко са наистина добрите издания, които хем печатат стойностна литература, хем знаят къде и на какво да кажат: „не!“, държейки да запазат своето лице, послание и облик. Своята воля за лик. „Кръстопът“ и издателство „Арс“ са именно такива. Поздравления!
септември 8th, 2009 at 22:13
Тук поизбягахме встрани от конкретната тема, но: да – освен че живият процес (особено пък този в интернет) мъчно се освобождава от неприемането на чисто естетическата различност, видими са и схематично най-общо очертаните по-горе „релефи“, допринасящи немалко за почти всепризнатата му (на процеса) нелицеприятност. Така е, доколкото случващото се в литературния живот е все още под знака на дотегливата подмяна на литературното с институционално (подмяна, при която някак in parenthezi е от значение не писането/написаното, а принадлежността на пишещите към съответни писателски съюзи, дружества, литературни салони, приятелски кръгове, кръгчета, кръгченца и т.н.). Нужно е нещо ново, разбира се: случващото се да се случва по начин, който поне да предразполага то да не бъде мислено пак в схемата „салон срещу салон“ – инак същият този литературен живот няма да може да създаде контекста на доверие, така нужен за естественото изкристализиране на легитимни йерархии (дори и, примерно – такива на равнище ‘конкурс за’)… Та тъй. 🙂
септември 9th, 2009 at 6:17
Ами какво можеш да кажеш за народ, който смята за едно от най- големите достойнства на личността това, да имаш вуйчо-владика, а на поезията си, да бъдела изповедална и „на косъм от сърцето“. Тя пак добре, че не е на косъм от други важни кухини на персоналната соматика! Аз тука ще радикализирам своето мнение и ще си позволя да отбележа, че цялата ни национална култура нямаше да е на това дередже и нямаше да забоксува на тези шумни, ала празни обороти, ако след 2001-а година нашите управници съвем увишлено – със гръм и трясък – не бяха затръшнали вратите ни към Западна Европа, говорейки тъкмо обратното в плана гео-политическата си реторика / на то пък кой ли им и вярва на подобни приказки? /. Защота тези неща неминуемо се отразяват и върху културата. Тя не е някаква изолирана плоскост или затворена сфера, така да е каже. И какво се получи подир всичкото това, какво се получи?
Ами ние като едни прокудени евреи се завъртяхме във порочен кръг посред египетската пустиня на житейското бездарие – и ето, нароиха се конкурси и конкурсчета за най-малката и смешна дреболия, обаче онези високи, темелни, основополагащи хуманитарни текстове, които със такава радост се превеждаха и четяха през деветдесетте – те къде отидоха, ако смея да попитам? Те се свряха във самия ъгъл на обществено-културното простанство и от там като плахи мишлета подават очички, да не би да ги лумне с бухалката / на патриотизма! / някой Б. Димитров, Абрашев или Рашидов. Ай да му се не види и намяра! Пусто да опустее дано! То и аз сега съм седнал и Ви пиша посред нощите през едно тясно-тясно прозорче, като при затворническо свиждане. Дайте някакав имейл, да направим връзката на по-широка, обществено-осъзната основа, стига да можем да излезем на свобода, разбира се!
септември 9th, 2009 at 12:20
Убедена съм, че всички, неизбежно имаме отношение към процеса (поне към видимото от ‘рамката му’), и разбира се, че литературната сфера не е само естетически ‘феномен’… но имам усещането, че в последно време отново някак прекалено охотно се забравя, че тя е преди всичко това – инак престава да бъде литература, и че преартикулирането на нейната детерминираност от икономически и политически процеси (пресечени с вездесъщия психосоциален, ‘манталитетен’ фактор) само ‘работи’ в посока подменянето на иманентността и с медийни ерзаци. И – да, прав сте – темата е сериозна и болезнена (ако просто чакаме да се изтекат ‘мътните води’ от литературното битие, ей тъй, от само себе си, може и да дочакаме черната на блаженото безпаметство – с извинение за патоса…), а и твърде обхватна за вместване тук, та би трябвало да намери друг формат и публичност (в противен случай – да се изнесе на лични) – инак не допринасяме повече от коя да е форумна консумация на обичайния порцион ‘духоповдигане’…
септември 9th, 2009 at 14:10
Добре, да идем в „лични“, нямам нищо напротив, то и без това доста се разприказвах, а вече превали следобед. Само че „лични“ е една метафора, такава рубрика сайтът няма. Аз в метафора не мога да влезна, въпреки красивото изкушение, най-малко защото съм реален, жив човек, а тя е реторическа конструкция, но мога вас да ви поканя в нашия сайт. Ето го, той още се „строи“, и като влезнем всички вътре, като в Дядовата ръкавичка, ще обсъдим на спокойствие въпросите за битието и съзнанието на съвременната ни литература, дордето някой старец ни заудря със басутуна по главата / дано поне не е член на жури! /. Заповядайте! Заповядайте! Макар адресът да не е „Средногорски“, там ще се скриете от „лоши думи хорски“, давайки простор и свобода на собствените думи: http://e-literatur.blogspot.com/!
септември 9th, 2009 at 18:30
Е, както се видя, т.нар. „реторическа конструкция“ е доволно ‘проницаема’ (макар и не точно тук ‘базирана’ – все пак „Кръстопът“ е дайджест, а не сайт с опция „лични“) и разговорката не е невъзможна; а иначе: приятен градеж на още пространства за разговорки 🙂
септември 21st, 2009 at 15:47
какъв псевдоинтелектуален разговор, изисканост, термини и т.н. -вероятно вие двамата палите цигаре докато пишете 🙂
септември 22nd, 2009 at 13:05
То „вероятно“ ще да е осъдително, м? (да „палите цигаре“ :))) осъдително почти колкото това да не сте илитерат); а „вероятно“ похвално е да сте заклет непушач… а ‘по-вероятно’ похвално – да сте почитател на натуралното сдъвкване и плюене с достойнственост на трапер (сдъвкване и плюене на тютюнеца, разбира се)… Също тъй „вероятно“ е ‘ожиданието’ на „двамата“ да дочакат едно по-компетентно (и непременно анонимно) изказване – така щото разговорът немедлено да се прочисти от тези си гибелни (пак толкоз „вероятни“) атрибуции: я от „псевдо“-то, я от „интелектуалното“ (от втората – най-‘вероятно’).
септември 30th, 2009 at 20:45
Разговорът не е псевдоинтелектуален, а е рутинен и нормално интелектуален, поне за хората, с които имам навика и радостта да разговарям. Но ако равнището не Ви задоволява, спокойно можете да ни предложите и някоя друга тема из областта на съвременната литература, която да обсъдим на спокойствие и на език, достъпен за Вас.
С уважение към личните Ви качества:
И. Иванов.
октомври 24th, 2009 at 16:12
[…] Национален поетичен конкурс „Млади гласове” – резулт