Райчо Русев: Една сутрин

Публикувано от на септември 9, 2009 в 7:37 pm.

Далеко, още преди детството,
и преди спомен се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.

И облачето като драснато
върху небето ми се стори.
И утрото потръпна, ласкаво
като усмивка на затворник.

Светулки, хората проблясваха
и ги поглъщаше безкраят.
И аз не знаех: да порасвам ли,
да се събуждам ли – не знаех.

Райчо Русев


Райчо Русев в „Кръстопът“.
Райчо Русев в DICTUM.


Коментарите са заключени.