сега е повече от ясно
започвам да съграждам катедрала
теренът – благодатен
жив!
в далечината равномерно се снишава
като пиета – небето в коленете му
в далечината виждам и дърветата
да се поклащат сред дъжда на лятото
одобрително смирено леко
високите им пръсти в гънките на въздуха сред бялото
сега е повече от ясно
както се разделят пръстите от корените на дланта
ще се разтварят и вратите след вратите след вратите…
вярата памука пурпур лютото
измамата на сетивата
знам
ще се завърнат като талисмани там
играчките приятелите с млечните си зъби
ще се разпукат
отново във върби метлите
но първо трябва да се провърви
и да се спира трябва
и да се стои
ще сляза в ниското на детството
до мръсните му тротоари
кутиите квадратните лица
калъпите в безвярата в безлюбовта ще сляза
сред късовете безпокойстово
и асансьорите с протритите въжета
със зловещото поскърцване
над невидимите пропасти – отгоре светла крушка
и някой тропа по металната врата
и някой кърти нещо вътре
ще сляза и ще се пречистя
в прахта в калта и в разтрошените стъкла
ще се сляза в ниското
в средновековието си ще се затрия
и когато го разчистя
ше се прекръстя и ще си отида
започвам да съграждам катедрала
в далечината виждам и дърветата
да се поклащат одобрително
септември 11th, 2009 at 15:10
„приятелите с млечните си зъби“ :)))))
септември 12th, 2009 at 8:54
Ясмина 🙂 благодаря, че ми обърна внимание на този детайл от фасадата на катедралата.