Авторски текстове (ЛФ)

Петя Хайнрих: CINE*

Публикувано от на септември 13, 2009 в 3:27 pm.

Има нещо кинематографично в този стих
който никога няма да напиша
има плюшени облегалки, валс и танго
тук и там пропуква върху лентата
идеята за звук – тя в ъгъла тихо хлипа
той чете в полумрака измачкано
писмо, два полумесеца се сливат
в пълнокръвна, студена луна
свежда се моята ефирна пленничка
плитко в корема, вкаменана въздишка
бие отвътре на зъбната стена
и понасям в чантата почти четвърт век
стих, който никога нямаше да напиша
върху откъснат билет .





Петя Хайнрих в „Кръстопът“.
Петя Хайнрих в DICTUM.


Коментарите са заключени.