І.
Ето те са двама близнаци
трябваше да произлязат отнякъде
и произлязоха от моя сън
и станаха каменна сол
и станаха сияйна мебел
копринен килим и дамаска
всичко в една собствена стая
улицата е твърде шумна
вибрациите под краката ми
говорят за огромни кухини
в които намира своя дом
акустиката на морето
тежки брястове смокини плътнолистни
трепетни черници и декоративни палми
извиват клони към земята
под земята и нещо ще стане
небето ще залее морската градина
ще бъде всмукано като тежка пяна
на капучино към земята под земята
дали ще остана с нектар от кайсии
на тази улица с едно ужасно главоболие
ако мълния удари наблизо
ако рукне силен дъжд ще разбера
че
каменната сол
сийяната мебел
са били попътни
поочукани табели
в едно пътешествие
off-road
off-dream
а една продавачка се обръща
към плешив човек и казва
I am afraid to leave it like this.
ІІ.
Една девойка с черно бюстие
жълти панталони и със сребърна
огърличка обвита и накити от Израел
полюшвайки нещата от себе си
е устремена
накъде е устремена тя
нима изтръпналите ходила на
нейната майка в младостта ѝ
са носели спомена на бъдещето
чрез една непозната девойка
полюшваща нещата от себе си
по начин който кара морето
да се тътри подире ѝ като
послушно обичливо псе
ІІІ.
Един друг човек носи на конче
сина си очевидна е приликата му
с екранна световна мега звезда
от това дъхът ми не спира и
зрънцата канела не загубват
внезапно своя вкус аз просто бях тук
и го виждам да върви по кухата
приморска улица под която
тътне глухата вода на морето
като родителгосподбог понесъл
напикано едно бъдеще на раменете си
понесъл едно малко дете
отдалечавайки се целенасочено
в противоположна на чайките посока
ІV.
Някои вече са изкъпани с пламнали
бузи и ажурни бели жилетки.
дъжд
септември 26th, 2009 at 20:42
Поздравления, Мария Гюрова! Поезия от класа!
септември 27th, 2009 at 9:18
Много добро, много.
септември 28th, 2009 at 14:36
Много благодаря за милите каментари.
Дори не съм забелязала, че е качена публикация. Ей, Вальо!
септември 28th, 2009 at 14:48
Аз какво съм виновен – след като ми изпрати само много добри текстове, при това повече от два… И понеже принципът на „Кръстопът“ е не повече от два текста на автор в брой и поява на един и същи автор не по-често от „през брой“ (като желателно е почивката да е дори два броя…)… дойде им времето (пък не ми се щеше да ги „стискам“ още месец). Днес-утре – пак. 🙂
ноември 6th, 2009 at 3:26
„Уморен да се учудвам,поисках да разбера,а това е неизменният зловещ край на всяко приключение.“Мери,ти си световна класа :))